Най-прекият път да се слееш с Господа Бога е да се слееш с братята си, служейки им с любов и без корист
Дойде време за преиздание на романа „И рече Бог“, вдъхновен от Висшите ни Духовни Учители. Вниманието към него отново бе привлечено заради книгата ми „Роялът на ангела“ (изд. „Факел“, 2017). Там най-подробно описах как „слезе“ до мен идеята за „И рече Бог“, как се разгръщаше замисълът, как благодарение на ангела Ханс и моята близка приятелка Вергиния Мартева получих всички мъдри послания, включени в романа. В „Роялът на ангела“ споделих и цялата чиста радост около реализацията на „И рече Бог“.
Преизданието ще се появи през юни. От днес периодично ще публикувам в сайта си няколко откъса от романа.
…
Младежите мълком следяха движенията му. Нещо в тясната аудитория се бе променило. Те усещаха, че предстои нещо важно, голямо, нещо може би величаво, нещо съдбовно за тях, но усещането им бе някак смътно, неопределено и те все още не разпознаваха предстоящото като величаво или съдбовно.
Не можаха да отговорят точно и какво същностно са пропуснали досега – движеха се наслуки, догаждаха се.
– Никой не спомена с какви средства ще осъществява смисъла на живота си – помогна им учителят.
За минута-две в залата бяха произнесени едновременно стотици думи. Странно, но момчетата бяха по-бързоречиви от момичетата.
Преподавателят вдигна ръка.
– Всичко, което предложихте, е правилно и много вероятно голяма част от него ще ви бъде от полза през идните години, но ми се струва, че средството е едно-едничко.
Втренчиха се в него. Очите им бяха напрегнати, някак дори обезпокоени вече, тръпни от все още неведомото вътрешно предчувствие.
– Любовта – рече простичко младият мъж, усмихна се едва-едва. – Няма как да постигнете идеала си за смислен живот, без да познаете любовта и без да я приложите. Всеки колкото може и докъдето му стигат силите да я познае и да я приложи.
Аудиторията избухна шумно, по младежки.
– Веднага възникват два ключови въпроса – продължи равно учителят и те начаса утихнаха. – Откъде, от кого ще припознаете в пълна степен любовта? И още – към кого да я прилагате? Аз лично бих отговорил така на тези два въпроса.
Стана извънредно тихо, понеже той бе спрял точно в средата на залата и ги гледаше някак особено, много особено, неописуемо особено.
– На ваше място аз бих познал любовта от Бога, а бих я дарявал на братята си човеците, служейки им. На ваше място аз бих взимал пример за висша любов от подвига на Христос. Пак от подвига на Христос бих взимал пример и за висша служба на събратята си. На ваше място аз не бих търсил по добро рало за оране и по-добра нива за оран.
Да, всичко в малката аудитория се беше променило буквално за секунди. Децата седяха утихнали, смирени. Христо Христов отново седна на първата банка, за да е по-близо до тях. Седеше и слушаше как бързо, умно, съобразително работят главиците им.
– Ще добавя още – обади се след мъничко, – че дори да намираш смисъла на живота единствено в личното самоусъвършенстване или в личните постижения, подвизи, удоволствия, ако щете, то пак трябва да реализирате тези идеали сред хората. Иначе щяхте да се родите другаде, а не тук. Тук човек се ражда, за да живее сред човеци. Ако добре се замислите, това се отнася с пълна сила и за отшелниците, и за схимниците, и за пустинниците…
Внезапно протегна ръка, погали по главата най-близкото момче, онова, дето мечтаеше да обикаля света, да го опознава и да се любува на красотите му. Прибра ръката си, долепи длани пред гърдите си.
– И тъй – заговори топло, доверително, – Божията любов, любовта, дадена ни от Бога, е средството, с което можем да постигнем смисъла на живота си, а хората са средата, полето, попрището, където осмисляме живота си. А ето и моя отговор. Да бях на ваше място, смисълът на живота за мен би се съсредоточил в усилията ми да се слея с Бога. Да се превърна в любов и да се слея с любовта на Бога. И повярвайте ми, нито вашите седем мечти, нито мечтите на останалите шест-седем милиарда човеци няма да преминат. Истина ви казвам, те ще са се осъществили всичките до една, преди всеки един от вас да се слее с Бога. Понеже вашите най-висши мечти и най-чисти представи за смислен живот са само спирки по пътя на вашата любов към сливането с Божията вездесъща любов.
Учителят замълча и учениците решиха, че е свършил. Не знаеха обаче нито как да осмислят току-що чутото от него, нито какво да правят със себе си.
– Ала какво да правя със себе си – продължи той тихо-тихо със сключени длани пред себе си – по този благословен път, докато полагам свещените усилия да се слея с Бога на сърцето си? Нищо сложно не бива да вършите. Само се озърнете и се вгледайте внимателно в братята си. И ще прогледнете, че Бог е във всеки един от тях. И ще прогледнете, че най-прекият път да се слееш с Господа Бога е да се слееш с братята си, служейки им с любов и без корист. Понеже и Бог, и всички вие, и всичките ви събратя сте едно.
Сега като че бе свършил.
Хубавкото момиче кой знае защо тихо хлипаше, без изобщо да се крие. Плачеше обаче без сълзи. Момчето, на което му се искаше да си поживее и да се порадва на земните удоволствия, се бе загледало навън през прозореца. В печалните му очи се четеше разочарование и някаква дълбока, болезнена покруса.
Христо Христов отиде при него, положи ласкаво ръка на рамото му и оттам пак заговори:
– Аз ще помогна на всички ви да намерите смисъл в живота си. Няма добри и лоши мечти, щом човек възнамерява да не вреди на братята си и да работи. Има различни мечти и аз ще ви помогна да ги осъществите, каквито и да са те, стига да не вредите на другите и да се трудите според силите си на общата нива. Ако пък изберете по-висшия и затова много по-трудния път – пътя на служенето, ако в светлина и радост изберете да служите на братята си, служейки по този начин на Бога, тогава разчитайте на мен за всичко, уповавайте се на мен за всичко, вярвайте в мен за всичко и скоро ще се срещнем в моето царство. Истина ви казвам, така ще бъде.
Сега наистина бе свършил.
В малката зала цареше пълна, абсолютна, вселенска тишина.
Господ Бог Христос погледна часовника си и рече:
– След шест секунди ще бие звънецът. Починете си и след петнадесет минути ще продължим.
Звънецът зазвъня, той им се усмихна и бързо излезе от аудиторията.
Васил Пекунов http://afera.bg
