Обичайна гледка из Родината ни са запуснати, рушащи се и започнати и недовършени сгради. В които природата отново настъпва, като от етажите им израстват гори и храсти, а стените и покривите се рушат и пропадат. Все по-често и навсякъде.
Преди време бяха само по изоставените села. Сега са дори в курортните комплекси и областните градове.
Депресията при наблюдаване на подобна разруха, е сигурна. От държава, в която всичко работеше и се изграждаха нови обекти, сега виждаме държава на доизживяване.
Дори в Пампорово, което е известен туристически център, изостаналите и рушащи се сгради, са много. Дотолкова, че да ти се отще да почиваш там.
И разрухата нямаше да е толкова страшна, ако не беше показател за нещо друго – примирението и незаинтересоваността на хората и на държавата към това, което се случва.
Усвояват се пари по европейски проекти и по поръчки, а общините и държавата не искат да видят проблемите, които са под носа им. Няма анализи, няма препоръки, няма нищо. Просто защото в това няма пари. А само интерес към България.
Кога свикнахме с разрухата? Кога свикнахме със сградите с гори по покривите? Кога свикнахме със започнато и недовършено строителство, което, освен, че е опасно, показва най-добре унищожението. Защото това са вложени пари, а инвестицията е зарязана. Най-вероятно поради липса на пари или поради това, че не могат да се довършат. Проблемите се роят, а държавата и общините нехаят. Както казах, в това няма пари за крадене….
И ми е мъчно и болно, като гледам какво се случва. В прекрасната природа на България като язви стоят рушащи се сгради – символ на рушащата се наша държава, в която никой не се интересува от нищо, освен от себе си и проблемите си. В която Родината е място, а не сърце. В която България е местопрестъпление, а не Родина.
Докога, бе, мутри?!?
Докога с вашата крадливост и престъпно управление?
Докога ще ни унищожавате, а заедно с нас и България?
Повечето българи, които заминават, в сърцето си са се простили с България. Дори заради тези символи на унищожението. Защото те са окончателното доказателство, че държавата я няма, а разрухата настъпва навсякъде.
Елена Гунчева https://svobodnoslovo.eu/
