„ПРАВОСЪДИЕ“...

15 Май, 2018
0 коментара

Известните на цяла Варна бивши бопаджии Емил Михайлов и Добромир Досев осъдиха мен и сайта АФЕРА за публикуван един пасаж от три изречения в книгата ми „Бандитска Варна“, издадена преди 8 години. Това се случи във „варненска феодална съдебна околия“.

По закон имаме две инстанции – Варненски Районен съд, под егидата на Ерна Жак Яков – Павлова, която позволи да бъдат ровени трафичните данни на сайта АФЕРА по „аферата „Червеи“, за което така и никой до този момент не и потърси отговорност. Втората инстанция е Варненски окръжен съд, където властва в наказателно отделение – небеизвестната Иваничка Славкова, на която също обърнахме подобаващо внимание. И отвод да им искаш, все тая, не дават. Не ми познавали „творческата биография“…

Трета инстанция? Нанай!

Към Варненски Апелативен съд /пак във „варненска феодална околия“/ пътечка имаш … ЧРЕЗ … Главния прокурор. В случая Сотир Цацаров.

А към ВКС – път нямаш дори и с краката напред!

Бях осъдена, заради пасаж от книгата ми „Бандитска Варна“, в който описвам как Радослав Калчев ми е пуснал запис, на който чувам лице, което се явява като посредник на бившия шеф на БОП – Варна Емил Михайлов и замът му Добромир Досев, с щенията им как Черния Роди да бъде оправен. Описвам и как съм предложила на Черния Роди да дадем записа в ДАНС за да бъдат заковани бопаджиите.

Бившият шеф на БОП – Варна Емил Михайлов и „дясната му ръка“ Добромир Досев  шест години след публикуването на „Бандитска Варна“ и близо седем години след публикациите ми в АФЕРА за БОП – Варна, заведоха дело за клевета с искове за „претърпени болки и страдания“. И на Варненски Районен съд, и на Варненски окръжен съд – повечето им претенции бяха отхвърлени и бях оневинена, но осъдена именно за този пасаж, който – забележете!!! – Радослав Калчев – Черния Роди ПОТВЪРДИ пред съда – че се е случил точно, както съм го описала!

Това нямаше абсолютно никакво значение за съдията от ВОС Трайчо Атанасов, популярен като „съдията – любовник“, поради близки отношения с екс-заместник на Районна прокуратура – Варна Милена Даскалова, за която АФЕРА публикува куп статии, касаещи нея и шефката и Цветанка Гетова – отстранени впоследствие от шефските им постове, заради пиянство и оказване на въздействие върху жалбоподател.

Съдия Трайчо Атанасов издаде решение, в което половината бе изреждане на присъдите над Веселина Томова – демек, колко е „лоша“ и описване на наградите, които имали бопаджиите – демек, колко са „добри“. Компетентността на издаденото решение на съдия Трайчо Атанасов бе направо „брилянтна“, откъдето и да я погледнеш. Така е с „трайчовците“.

Така бях опраскана да платя на „изпраните“ бопаджии, които не от друг, а от заместник –шеф на ОД-МВР –Варна са определени като корумпирани в справка, изпратена до Военна прокуратура, по която е заведено досъдебно производство, има четирима свидетели, дали показания пред съдия, къде са носили подкупите, има на три пъти удължавани СРС, и на финала … досъдебното производство е прекратено, както се казва „по необходимост“. И е засекретено!

Присъдата бе да платя на двамата по 2200 лв. и 2000 лв. плюс глоба в размер на 5000 лв. към държавата. Парите бяха събрани от читателите на АФЕРА и вече тежат на душичките на двамата „ангели небесни“ бопаджии.

След невъобразимото решение на въпросния съдия Трайчо Атанасов, за който изобщо не се съмняваме, че е „случаен избор“, мандалото пада.

Според закона това е положението – въртиш се единствено във „варненска феодална околия“, където те праскат като боксова круша, защото не се занимаваш да продаваш семки, а ежедневно вадиш бакиите на същите тия ченгета, прокурори и съдии от същата тая „варненска феодална съдебна околия“, която на всичкото отгоре и те съди „безпристрастно“ и „независимо“.

За да се добереш до трета инстанция – в лицето на … пак Варна!!! – Варненски апелативен съд – възможността е да пишеш молба до … главния прокурор! В случая Сотир Цацаров.

А сега де! А честито!

Публикувам текста на молбата до главния прокурор Сотир Цацаров, КОЯТО НЯМА ДА ИЗПРАТЯ! Защото това е все едно да се моля на Емил Михайлов, на Досев, на Трайчо Атанасов, на Иваничка Славкова, на Ванухи и така нататък, на Пеевски, на Бойко Борисов и прочие!

Написала съм ИСТИНАТА! За Истината непрекъснато и задължително съм опрасквана от „варненска съдебна феодална околия“, където ме заварят.

А сега и да се моля на главния прокурор? Същият, когото не съм спряла да критикувам? Ама така било „по закон“. Кой закон? ВАШИЯТ? Носете си го на рамо! Аз в „закона“ на ВАШАТА СИМБИОЗА, в която корумпетата са невинни ангели небесни, а аз съм – престъпничката – не играя!

Може да падна по очи, но на колене – никога!

А сега, вървете на…

„                             До Главния прокурор на Република България

                                                             МОЛБА

                                       От Веселина Томова Захариева

                                       живуща …………

За внасяне на искане за възобновяване на ВНЧХД №351/2017 г. на Варненски окръжен съд

Уважаеми Главен прокурор,

С решение на посоченото въззивно дело ВОС измени присъдата на ВРС, 36 състав, по НЧХД №905/15 г. в обжалваната от мене част, практически оставяйки я в сила като осъдителна такава. В останалата част я потвърди.

Считам решението в тази му част за постановено в нарушение на процесуалните правила – основание за въззобновяване на въззивното производство по чл.422 ал.1 т.5 НПК.

Становището на съда във връзка с т.н. „субективна съставомерност“ не е резултат на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, каквото е изискването на чл.14 ал.1 НПК. Всъщност, то е израз на разбирането, че съм била длъжна да проверя информацията, съобщена ми от Р. Калчев, за което съм нямала проблем, и едва след като се уверя, че фактите в нея са истина, да ги изнеса пред обществото.

Възразявам на това разбиране:

1.Считам преди всичко, че в инкриминираната публикация /както и в книгата ми „Бандитска Варна“, доколкото и тя е коментирана в мотивите/ съм предала коректно информацията, изходяща от Р. Калчев – и вербално, и след изслушване на записа, който е направил на разговора си с лицето, предало му условията на частните тъжители. Разпитван като свидетел във въззивното производство, той потвърди това. Съдът е цитирал записаното в съдебния протокол точно – става ясно, че той не просто „отговаря на въпроса“, а се обръща директно към Емил Михайлов и достатъчно категорично визуализира посредника и отношенията му с двамата тъжители. По същият начин той го направи и за мен при прослушване на записа.

2.Очевидно оправдавайки с обществения интерес към 2008 -2009 година липсата на проверка от моя страна на съобщеното ми от Р. Калчев / така разчитам недовършеното второ изречение в абзац последен на стр.9/10 в мотивите/ съдът е намерил за възможна проверка за истинност на фактите от записа /стр.10, ред 4-ти/, че и ми е подсказал начините по които съм могла да я извърша.

По повод на тези препоръки:

-за разлика от съда, не считам, че разговор по темата с Емил Михайлов и Добромир Досев би бил продуктивен, независимо от това дали са били или не служители на МВР и на каква длъжност.

-от приложеното по делото писмо на ВОП – Сливен е видно, че образуваното ДП под №102/08г. е срещу ВИНОВНИ ДЛЪЖНОСТНИ ЛИЦА /не срещу Емил Михайлов или Добромир Досев/ и че е класифицирано с гриф „Секретно“, т.е., че не бих получила интересуващата ме информация.

3.Съдът вероятно изключва възможността да добивам информация /включително и за проверка на друга такава/ от източници, чиято самоличност не бих разкрила по разбираеми, според мен, съображения, което не би се случило, ако познаваше добре съдържанието на секретните материали по ДП №102/08г. Между тях има обяснения на служители от РЗБОП-Варна от които е видно, че те са коментирали моята осведоменост, „търсили“ са източника на информацията, която съм ползвала в публикациите си, касаещи тяхната работа.  Стигнали са и до подозрения, а и за някои до убеденост, че той е на възможно най-високо ниво в йерархията на Дирекцията на МВР-Варна.

4. Съдът е надценил възможностите на журналиста в подобна ситуация да установи истината, което намира като условие за субективната увереност. Все пак се касае за престъпление, което се доказва по специален ред от специално създадени органи. И те не винаги при наличната „субективна увереност“, формирана в условията на чл.211 ал.1 НПК, успяват да установят истината. Доказателство за това е ДП №102/08г. – със съдържащата се в него писмена справка от заместник –директора на ОДМВР Варна, заведена във ВОП –Варна под №7157/08 г. и с постановлението за прекратяване на наказателното производство от 29.09.09 г., независимо от формалното основание за това /чл.24 ал.1 т.1 НПК/, което пък си и противоречи с констатацията в абзац 5 на стр.3 от същото, предпоставяща основанието на чл.243 ал.1 т.2 НПК.

Обективният анализ, според мен, би следвало да доведе съда до извод, че макар и без да използвам предлаганите ми от него начини, съм разполагала с информация от други източници, достатъчни да създадат у мен увереност в истинността на предадената ми от Р. Калчев информация. Те са най-малко същите, които са обосновали образуването на ДП №102/08 г. на Варненска военна прокуратура.

Обстоятелството, че Военна прокуратура не е успяла да докаже факти, даващи основание за повдигане на обвинение срещу конкретни лица, съвсем не означава, според мен, че тези факти не са се случили.

Тъй като съм осъдена за престъпление от частен характер, не мога сама да направя искане за възобновяване на въззивното дело. Тълкувайки за себе си текста на чл.420 ал.1 НПК, намирам, че за Вас такава пречка не съществува, поради което Ви моля, Вие, ако споделяте изложеното като основание, да внесете в съответния съд такова, с предложение съдът, на основание чл.425 ал.1 т.2 НПК да отмени въвзивното решение и присъдата и да ме оправдае.

С уважение:…“

                                    Веселина Томова

Колаж: Матей Димов                                   http://afera.bg

ЕТИКЕТИ: България.;

Коментари

Все още няма коментари. Бъди първи!

Добави коментар


Тракийски свят не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани.