Мисията „Исторически парк“ – интервю с Ивелин Михайлов

Автор: Няма коментари Сподели:

На 33 км от Варна, в село Неофит Рилски се намира единствения по рода си културно-исторически комплекс „Исторически парк“. Посетителите хронологично преминават през епохите Халколит и Неолит, Древни Траки, Рим, Славяни и Прабългари, Първо и Второ българско царство и имат уникалната възможност да опознаят бита и културата на народите, населявали българските земи, да видят единствения в света възстановен тракийски дворец, да се потопят в мистиката на тракийските гробници, да опознаят вярванията на славяните, както и да изпитат величието на прабългарските воини …

Вижте нашия разговор с неговия създател Ивелин Михайлов за пътят към осъществяването на една детска мечта, за стойността и значението на парка за историята и за това, колко е важно да помним миналото си, за да построим правилно бъдещето си.

Здравейте, г-н Михайлов, за нас е удоволствие да сте наш гост. Бихте ли се представили с няколко думи, с какво се занимавахте преди да се заемете с изграждането на Историческия парк?

Здравейте. Казвам се Ивелин Михайлов, на 43 години съм, баща на 4-ри деца. Последните 20 години основната ми специализация е да консултирам хора в сферата на финансите и да им помагам във взимането на различни решения, във връзка с личните и бизнес операциите им. От няколко години съм директор на Исторически парк и инициатор на построяването му.

Помните ли, как дойде идеята за изграждането на парка. И толкова мащабно ли си го представяхте от самото начало или с времето проекта се разрастна?

Идеята се зароди някъде към 2010 година. Причината беше, че бях потресен от състоянието, в което се намира България. Осъзнах, че хората като цяло не искат да работят за страната, а младите хора не познават историята ни. Още от малък, докато с любопитство четях българска история, съм си мислел, защо не съм се родил тогава – по време на турското робство, или по време на Първото или Второто българско царство, за да мога да допринеса по някакъв начин за благото на родината ни. 

Мислех си, че сега нищо не мога да направя, защото едва ли не, всичко е добре. Да, обаче тогава осъзнах, че нещата не са добре и дори са по-зле от преди, защото преди хората са имали външен враг, а сега нямат вътрешна сплотеност. Замислих се какво може да се направи по този въпрос и стигнах до заключението, че трябва да е нещо, способно да се самоиздържа, защото историята показва, че благотворителните инициативи умират със смъртта на благодетеля. 

Така се роди идеята за Исторически парк, който да върне надеждата и вярата на хората и да им напомни кои всъщност са. Първоначално идеята беше по-малка, около 30 декара, но започвайки работа по парка той постепенно се разрастна.

Как избрахте мястото, на което да бъде изграден?

Имаше няколко места, които бяха обект на моето внимание. Първо си мислех, да е до исторически обекти – Плиска, Преслав, Велико Търново. Но разглеждайки ги подробно, видях няколко проблема, основния от които – лоша комуникация. Българите сме станали по-лениви и трудно бихме отишли до място до което няма удобен път, за да разгледаме даден обект. 

Така реших, че трябва да избера място с лесен достъп от летище, пристанище, жп гари, магистрала. Така избрах село Неофит Рилски. Освен това на мястото имаше вода, което беше много важно за парковите пространства и още едно предимство, че се намира далеч от града и идвайки тук, хората могат напълно да се потопят в атмосферата на миналото, без да бъдат разсейвани от модерния град.

За да се заеме човек с нещо подобно на първо място трябва да обича историята. Има ли конкретна случка или човек, който Ви накара да се в влюбите в историята?

Да, дядо ми. След развода на родителите ми останах да живея при баба и дядо. Дядо ми беше учител, преподаваше на децата в турските села. По времето на комунизма малко учители искаха да ходят по турските села и да преподават, той обаче ходеше. Прибираше се рядко, примерно 2 пъти в месеца. Във вкъщи имахме 3 карти – на Симеонова България, на Иван Асен II и третата беше Санстефанска България. Така от малък израстнах в дух на уважение и почит към родината. С баба и дядо учители, на 5 години се научих да чета, а на 6 вече четях големи книги и тъй като тогава нямаше телевизия прекарвах времето си четейки книги за славното ни минало и колкото повече четях, толкова повече исках да знам.

Подобен проект се прави първо със сърце, но изисква и огромна инвестиция. Как се справяте с това?

В началото планът ми беше друг. Преди човек да започне реално да се занимава с нещо, колкото и добре да планира, не може да види цялата картина. Така в самото начало, когато реших да правя Историческия парк, идеята ми беше да го изработя като проект, да закупя земята, да взема необходимите разрешителни … да направя всички неща, които биха били трудни за една чужда фирма и да вкарам чуждестранен инвеститор. 

Като най-подходящи бяха инвеститори от Китай, защото те имат най-голям интерес от подобни проекти. Стигнахме дотам, че намерихме инвеститори, но когато стигнахме до финални разговори, осъзнах слушайки ги, че нищо не съм направил, освен да спечеля някакви пари. Това което те ми казаха е, че за тях нищо друго няма значение, освен когато дойдат китайски туристи, те да идват на китайска земя и парите да се връщат отново в Китай. 

Ние бяхме разработили стратегии, с които да развием българския и балканския пазар, за да допринесем за повишаване на познаваемостта и уважението към нашата страна в региона и в Европа, както и вътрешното уважение. Това тях не ги интересуваше. Те искаха материалите, които се използват да са китайски, хората, които работят в парка да са китайци, това вече не беше български проект, а китайски. Така се отказах от тази идея и дори съдружниците ми по това време, решиха, че съм луд, че няма как самостоятелно да изградим парка и също се отказаха. Така останах сам. 

Реших, че начинът да успея да реализирам това е да намеря съмишленици. Така намерих подходящите хора, с много работа в продължение на години, а не изведнъж. Има една мисъл, че човек не може да види по-далеч от там, докъдето му осветяват фаровете, но това не трябва да го спира. Така и аз се боря месец за месец, за мен следващ месец няма, докато не си свърша работата, която трябва да се свърши в дадения момент. И така малко по-малко стигнах до тук. Паркът вече е отворен и е толкова красив и внушителен.

Когато става дума за история, максималната достоверност е много важна. Кой Ви консултира по въпросите с архитектурата на сградите и орнаментиката при изработването на различните мебели?

Още отначалото наехме екип археолози – хората, които най-добре могат да пресъздадат историята, защото за разлика от историците, които тълкуват дадени събития, археолозите работят само на база намерени находки. Ръководител на обекта е проф. Маргарита Ваклинова, която е безкомпромисен професионалист. Тя не слуша, какво искам аз, тя казва как трябва да е, защото тя е професионалистът, който е отделил 50-60 години от живота си на това. Тя се консултира с редица нейни колеги. За Второ българско царство, тя избра да работи с проф.д-р Хитко Вачев, който е най-добрия ни специалист на тема археология Второ българско царство, за тракийската част се консултирахме с проф. Иван Маразов, който от най-големите специалисти на тема траки. 

За праисторията консултант ни е археолог, който е тесен специалист по праистория, а за римската част проф. Ваклинова е действащ археолог на стари римски разкопки. Така имаме възможност да направим нещата максимално достоверни, като както казва и самата проф. Ваклинова, това е нещо много хубаво за страната и за историята, защото действителните разкопки не бива да се възстановяват, това ще ги унищожи, а те трябва да се проучват постоянно. Правейки отделно, ново място, нашият поглед за историята сега, поколенията ще могат да видят след години. Така Историческия парк става част от историческото наследство. 

Никога досега не е правено такова мащабно строителство на такъв тип сгради. Наехме екип от млади архитекти, които обаче трябваше да преминат дълъг курс на обучение по археология. Така проектът отне много време, но накрая получихме нещо, което е толкова хубаво, че сега когато се излагаше Преславското съкровище, проф. Ваклинова ни помоли да предоставим нашите въстановки на вътрешната част на дворците, за да се постигне максимално добра визуализация, което за нас е оценка колко добре сме си свършили работата.

Работата в парка не спира. На какъв етап от реализацията си е проекта?

В момента реализираме Второ Българско царство, като най-трудните части вече са готови и се надяваме до септември да го завършим. След това продължаваме с Първо Българско царство и ще приключим с римската част. Така че всяка година добавяме по една част, но това което решихме е да реконструираме и цялото село, което се намира до Исторически парк, защото то беше изоставено. Започнахме да изкупуваме къщи и да ги правим в средновековен стил и в момента в Неофит Рилски има повече къщи в средновековен стил, от което и да е друго населено място в България, и то в пъти повече.

През 2020 година Исторически парк е отличен на 1-во място в професионалната категория „Иновации” на събитието „Годишни награди в туризма“ и за втора поредна година е избран за победител в категорията „Изборът на българите”, част от събитието „Годишни награди в туризма“ 2020 г. Какво означават тези награди за Вас?

Наградите означават много, защото ние сме иновация не само в България, а в света, относно историческите обекти. Това, което се прави постоянно са хотели, но не се правят активности към тези хотели. Ние за разлика от хотелите, които дават на хората място, където да нощуват, им даваме място, където да се развият. А това е в основата на туризма. Така че тези оценки са важни за нас. Паркът има много почитатели, но има и критици, въпреки че досега няма човек, който да е го е посетил и да не си е тръгнал от него вдъхновен и това е нещо, което много ни радва. И че това е едно място, което запалва искрата в хората не само да бъдат добри българи, но и добри хора.

Паркът отвори врати отново на 1-ви март. Какви инициативи и събития сте подготвили на гостите си през този сезон?

Тази година се надяваме паркът да функционира вече абсолютно нормално, за разлика от миналата година, когато хората бяха много уплашени от създалата се обстановка. Започваме Авто изложба през април (23, 24 и 25 април), на тема „Ние сме България“. С този тип събития искаме да привлечем младите хора, да им подадем ръка, за да може след това те да продължат по този път нагоре. 

Много фирми  и аз включително, използват автомобилите на фирмата с цел реклама. Всички мислят, какво да направят за фирмата, но малко мислят, какво да направят за държавата. Така реших всички фирмени автомобили да представят България. Защото ако я няма България, я няма и фирмата и не говоря само за моята, а по принцип. Първия автомобил, който направихме, го предоставихме на известния български дизайнер Атанас Вилнер, който се занимава точно с дизайн на автомобили и той стана много успешен и впечатляващ и в момента в България има над 100 такива автомобила.

Второто събитие през май ще е най-голямото събитие правено в света на тема българска азбука. Ще има много примамлив награден фонд, като художници, които се занимават с живопис, да представят своя картина на тема „Българска азбука“. От една страна това е плюс за художниците, тъй като все по-малко от тях имат възможност да правят изложби, за да представят картините си, а ние им даваме възможност да запознаят огромен брой хора с работата си. Миналата година имахме такава изложба на тема „Средновековна България“ и половината от картините се продадоха преди края на конкурса. За тази година заявка са заявили над 100 участника от 10 държави.

Третото голямо събитие е Средновековен фестивал, който ще е най-голямия в Европа. Той ще се проведе на 18, 19 и 20-ти юни, като по време на него отново ще има конкурс, този път за музиканти. Също ще има голям награден фонд за победителите, като това което трябва да представят е нови български химни. Химни, които да водят хората към обединение и единство. Публиката ще е тази, която ще избере победителите.

Ще има и други събития, но сега фокусът е върху тези.

С откриването на сезон 2021, Исторически парк дава възможност за открити уроци на всяко едно училище. Има ли вече училища, които са заявили желание да се възползват?

Има да. Все повече училища искат да се включат.

Какво бихте казали на хората, които все още не са посещавали Историческия парк? Какво да очакват прекрачвайки прага му?

Да получат солидна доза самочувствие и себеуважение. Това сякаш е нещо, което много ни липсва, вяра в собствените ни възможности да направим нещо тук и сега, а не да търсим спасение в чужбина. Идвайки в Исторически парк, всеки един има възможност да осъзнае, че е потомък на велик народ и това да му помогне, не като го направи надменен, а да го накара да се почувства равен, което ще предизвика уважението на другите нации към нас.

Мечта, мисия или бизнес, какво за Вас е Историческия парк?

Още преди години успях да спечеля толкова пари, че да не ми трябват повече. В процеса на работа, малко по-малко изградих и себе си и осъзнах, че няма нужда да се състезавам с някой друг, по отношение на богатство. Осъзнах, че имам нужда само да правя неща, които ме вдъхновяват. 

Исторически парк за мен е първо детска мечта – винаги съм си мечтал да вляза в един стар български град, да се насладя на красотата му и да усетя атмосферата. Също така е и мисия – искам да върна себеуважението на българите и по този начин и аз ще се чувствам добре, че съм успял с нещо да допринеса за страната си. 

Бизнес … не мога да кажа, че е бизнес за мен, но искам да е бизнес за държавата. Искам това да е вдъхновение за много млади българи, да изградят една такава хармонична България, каквато е изградена в Исторически парк.

Какво послание бихте отправили към читателите на ЛИДЕР БГ …

Искам да им напомня, че хан Аспарух, цар Симеон Велики, цар Калоян не са се молили за европейска, руска, китайска или каквато и да е друга подкрепа, а сами са създавали Рая, в който искат да живеят. 

Искам всички българи да си спомнят, че сме създатели, а не молители и да създадат света, в който искат да живеят.

https://lider.bg/ivelin-mihajlov-za-osasthestvenata-mechta-istoricheski-park/        

                                                                                                            от Мартина Караколева 

Предишна статия

По закона на джунглата?

Следваща статия

НЕ, ТЕ НАС ДА ЗАТВОРЯТ! НИЕ ТЯХ ДА ЗАТВОРИМ! ДОСТОЙНА ПРИСЪДА!!!

Други интересни