…КОРУПЦИЯ И ПРИСВОЯВАНЕ НА ДЕСЕТКИ МИЛИАРДИ ЛЕВОВЕ…Втора част

Автор: Няма коментари Сподели:

Това са само една малка част от примерите. Тук обаче трябва да си дадем отговор на големия въпрос – Как така тези високообразовани служители от звеното за Инвестиционна политика /ИП/ към Община Варна подписват с ясно съзнание документи с невярно съдържание, които стават предпоставка за неправомерното източване на стотици милиони левове. Те са наясно, че това е документално и лесно доказуемо, и че могат да попаднат по всяко време под ударите на закона. Отговорът е само един и той е стряскащ. Те са наясно и добре пресмятат, че мафията е по-силна от държавата.

Кой е прав в случая? С дело №16 гр. Сливен, 26.10.2016 г., Сливенски военен съд осъжда подсъдимия Илиев на 10 години затвор ефективно, конфискация на два от апартаментите му, ведно със склад и гараж, и ПИ в регулацията на Варна, заради крупна злоупотреба на стойност 994 896.21 лв. или за съставяне на неправомерни актове, в които са актувани и усвоени, а неизвършени видове работи. Показателно е това, че въпреки отсъствието на подсъдимия по време на съдебното заседание, тъй като е обявен за общонационално издирване и е напуснал страната, съдът постановява, че това не е повлияло на решението, тъй като доказателствата са неотразими и повечето от тях са доказани документално.

Ето резултатите, когато правосъдието е налице. За 1 млн. лв се присъждат 10 години ефективно и конфискация на имуществото, докато за кражби на милиарди левове няма нито виновни, нито последствия.

Ако българското гражданско общество не се осъзнае и не въстане, ползвайки конституционното си право на суверен при неминуемия предстоящ общонароден граждански протест не направи  такава грамада пред вратата на ВСС, че да затворим духа на това проклятие, за които българското общество отдели от оскъдицата 7 пъти по-голяма заплата от тази на българския учител, а те на практика предадоха собствения си народ и застанаха на страната на мафията. Римското право е изписано и на сградата на Съдебната палата – Законът е основата на държавата. Първата и неотложна задача трябва да е да си върнем държавата, да се издигне върховенството на закона и справедливостта в обществото.

Аз съм напълно наясно срещу какво явление заставам, от къде и защо ми идват неприятностите, но справедливостта, особено когато тя касае обществото, достойнството и моралът са над всичко.

И аз ли да не вярвам на ген. Тончо Михайлов, бивш началник на окръжно МВР Стара Загора, който заяви в публичното пространство: „Цветан Цветанов ни нареди неудобните за властта хора до 10 дни да бъдат премахнати.”

Неотдавна нашето Г.С. „Съграждане” направихме писмено обръщение към Строителна камара Варна за среща, разговор по проблемите с убийствената корупция в Община Варна, забавянето на преписките по одобряването на строителните книжа с месеци и години и др. В отговор на нашето писмо инж. Витанова определи деня и часа на исканата от нас среща. Ден преди да се състои, срещата се отложи. В разговор с колегите и най-вече с инж. Валентин Вълев, успешен бизнесмен, заемал предшестващите два мандата като ръководител на Строителната камара, ни заяви: „Не се учудвайте, че няма да се състои уречената среща. Хората се страхуват, Вие трябва най-добре да ги разберете, че ако те вземат страна, още на другия ден ще им пратят прокурори, ревизиори и ще им съсипят бизнеса.”

Вижте на практика казаното, както от ген. Михайлов, така и от инж. Вълев. На 17.10.2012г. с изх. №62478 получих от НАП „ИСКАНЕ за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице” за произхода на средствата послужили за предоставяне безвъзмездно на суми. Става въпрос за издръжка на внука ми за завършване на средното му образование, тук във Варна. Или по-точно за даваните от мен 250 лв. на месец в продължение на 6 години, или сума от 18 000 лв. Всякакви опити да обясня, че се изпълняват нечии поръчки, и че НАП може спокойно да види от месечните, та и годишни отчети, че фирмата ми развива голям обем строителството, че продавам готова продукция от жилища, търговски площи, отдавам помещения под наем, и че 250-те лв. са нещо нормално, че е излишно и обидно за мен да давам каквито и да е писмени обяснения. Категорично ми заявяват, че в противен случай ще ми изпратят ревизия. Те изпълниха поръчка. Демонстрират своята власт и влияние, с цел да ме унижат, да ме възпрат в отстояването на борбата ми срещу корупцията и беззаконието, но най-вече целят да насадят страх в останалите, че пред нищо не се спират.

Вярвайте г-н Министър-председател, ако това опасно явление, наложено от г-н Цветанов в последните 7-8 години със своите партийни структури по места, не се осъзнае и не се спре деребейството им и използването на институциите като инструмент за репресия срещу всеки, който въстане срещу статуквото, то страната ни окончателно е обречена.

Ще Ви приведа конкретни и убийствени примери в тази посока, които изпитах и продължавам да изпитвам на собствения си гръб. Ето защо търся съдействие и от българското общество, за което съм работил всеотдайно през целия си съзнателен живот. Преминах през Ада. На никого не пожелавам това унижение. Построих още две-три знакови сгради, предимно в централната част на Варна. Проектирах жилищно-търговски комплекс от затворен тип с разгърната застроена площ (РЗП) от 14 000 м2 в новостроящия се кв. „Изгрев” с отлична панорама.

Бях предупреден от добродетели, че ми се готви отново капан, за целта направих две съгласувателни писма до кмета и главния архитект: „Ще имам ли проблеми при издаването на разрешителното за строеж при така подготвените строителни книжа за предстоящото строителство в собствения ми ПИ, който е със статут на временно-производствена база?”. Отговорите и в двата случая бяха категорични: „Разрешение за строеж може да се издаде за УПИ XIV-3194,3556, кв.12 по плана на ЖК „Изгрев” гр. Варна, съгласно одобрения ПУП-ПРЗ със Заповед № Г-230/05.05.2005г.” След като внесох проектите в Главна община за одобрение и издаване на разрешително за строеж, съборих производствената си база, което беше основната дейност на фирмата ми, за да подготвя терена за бъдещото строителство. На 09.04.2010 г., което ще рече 7 месеца и 3 дни след внасянето на документите за одобрение и издаване на разрешително, получавам отговор или отказ, да съм процедирал нов ПУП. Това е най-безобидният начин за разчистване на сметки, отпращайки те в дебрите на многогодишната съдебна сага.

След 4 години на 08.04.2014г. с дело №4882 ВАС постанови, че строителните ни книжа са напълно изправни и не е имало никакви причини да бъде спряно строителството.

Терорът срещу мен не спира дотук. Когато започнах да създавам организация върху бъдещото строителство с голяма изненада разбрах, че имот, който закупих през 2005г., за да го приобщя към жилищно-търговския комплекс, е бил разкроен на три парцела, без да бъда известен, като един от новообособените парцели вече е придобит от въпросни господа с нотариален акт, чрез констативен протокол за давностно владеене. И отново след 9 съдебни заседания в продължение на 4 години Варненският окръжен съд с решение №1841 на 04.05.2017г. постанови, че обявява за нищожен  нотариалния акт на въпросните господа, придобит с констативен акт, които са си послужили с лъжесвидетелство, и връща собствеността на фирмата ми.

Говорим за феодализиране на страната ни. Най-консервативната институция, каквато е Кадастралният план, се разкроява като селска бахча. Подменят се номера, подменят се граници, подменят се собственици. Стотици наши сънародници останаха без имотите си.

Господата се готвят отново да ме вкарат в поредната съдебна сага и обектът да бъде спрян и отложен в годините. За целта този път потърсих съдействие от зам.-кметът Пейчев, който прояви пълно разбиране и ме увери, че ще ми съдейства да се предотврати евентуално неправомерно възпиране.

Методите за въздействие и ликвидиране на неудобните хора като мен са прости и ясни. С цената на всичко, ползвайки властта си, ти спират производството, а оттам спират и приходите на фирмата. Изпадаш в несъстоятелност. Не можеш да си покриваш задълженията към НАП, местни данъци и др. и съответно банките ползват този мотив, за да не ти отпуснат кредит. И ти изведнъж ставаш метафорично като едно безпомощно животно сред хиените от лихвари, продажни нотариуси и др.

След като банките отказаха да ме кредитират бях принуден да сключа договор с лихвари или лицето Дафинка Бобева, пенсионер, която впоследствие се оказа, че е подставено лице в престъпната дейност на сина си Тодор Иванов Иванов, 50-годишен, без един ден трудов стаж в живота си, ползвайки се със статут на безработен в Германия. Или срещу 70 хил. лв. кредит се задължих да върна, само след 3 месеца, 84 хил. лв., а за целта ипотекирах фирмени имоти с данъчна оценка от 700 хил. лв. Сделката по настояване на лихварите се изповядва при всеизвестния за варненци нотариус Янчо Нестеров. Седмица преди да изтече падежа по позната схема кредиторите се покриха. Ден преди падежа заложените ми имоти вече са прехвърлени на името на майката.

По моя жалба до прокуратурата разследващите разкриха цялата измамна схема. Данните от Агенцията по вписванията за имотното състояние на въпросната Дафинка Бобева и синът ѝ Тодор Иванов показаха, че тази 82-годишна възрастна жена, пенсионирана като кондукторка с възможно най-ниската пенсия в последните 10-12 години е изповядала 32 сделки, в някои от случаите като кредитор, купувач, продавач, след което е станала собственичка на десетки имоти за милиони левове, включително и в най-престижната част на Варна и вилната зона, а на името на сина ѝ се водят още 6 изповядвани сделки, като за начало са притежавали само 60-квадратен панелен апартамент в кв. „Младост”. Разследването показа, че методите на изнудване във всичките сделки са едни и същи.

Най-показателният пример, непосредствено след мен, е случаят със строителния предприемач Сашо Янакиев.  Срещу 45 хил. лв. кредит от баба Дафинка по същата схема им вземат фамилната къща, в която съжителстват три поколения на стойност 600 хил. лв. Десет човека впоследствие останаха на улицата. В среща по случая с Апелативния прокурор на Варна, тогава Васил Миков сподели, че Тодор Иванов е известен на прокуратурата, че се занимава с престъпна дейност, лихварство, имотни измами  и канали за износ на контрабандни антики, но чадърът над него е от най-високо ниво. На прокуратурата е известно дори, че при нотариус Янчо Нестеров са водени, включително и вързани хора да подписват, но хората ги е страх да се оплачат. Само час след излизането от прокуратурата, виждайки безизходицата, въпросният потърпевш 50-годишният Сашо Янакиев се притесни, получи масиран инфаркт и почина на място.

 В разследването се доказва още, че Тодор Иванов е участник в канал за износ на антични предмети. За две години и половина безработният е прелетял 74 пъти маршрута Варна-София-Мюнхен и обратно (по справка от КИАД), в някои от случаите по четири пъти в месеца. Същият бе задържан на ГКПП – Аерогара София при опит да изнесе ценности. В куфара му били открити сребърна гривна, фибула, златна обеца, статуетка, 13 златни, 81 сребърни и 3 бронзови монети. Стойността на намерените монети е за около 22 000 лв., смятат специалисти. Чадърът отново се оказа надежден, след прокурорска намеса бе освободен и пуснат да премине границата. За разлика от нашата прокуратура и полиция, немската полиция е проследила този канал. Тодор Иванов беше задържан в Германия при опит да освободи колет от България със стотици археологически антики с голяма историческа стойност.  В продължение на шест месеца е бил задържан и разследван за произхода на средствата и имотите, които притежава. Искането на немските служби за данни за имотното състояние на Тодор Иванов в България е било отказано. Всеобщо е мнението, че през същия период, през същия канал, от същите хора се изнесоха реликвите от разбития и ограбен археологически музей във Велико Търново.  След разбиването на канала Тодор Иванов посети България само два пъти.

Лично на мен тази престъпна фамилия, освен унижението,  ме оскъпи 3 пъти спрямо тегления 70 хил. лв. кредит. Въпреки че разследването, на база на категоричните доказателствени материали, приключи с мнение за съд, прокуратурата не повдигна обвинение. При завеждането от моя страна на съдебен иск за причинените ми материални щети, особено по незаконното прехвърляне на имотите, съдът не само че не даде ход на делото, а ме осъди да заплатя 4 000 лв. адвокатски хонорар. Това беше повод всеизвестният за цяла Варна, не само за Апелативния прокурор Миков, нотариус Несторов, ползвайки връзките си, заради 4000 лв. да ми запорира всичките имоти, за да не мога да предприема никакви действия. Сменяйки трима съдия-изпълнители като и тримата си начислиха съдебните такси, обявявайки многократно имотите ми за продан, с което ме оскъпиха многократно спрямо присъдената сума. И не знам за кого трябва да е срамът, дали за правораздаването в страната или за мен. Вече 2 години половината ми пенсия се удържа в полза на баба Дафинка. Както видяхте по-горе НАП изпълнявайки поръчка на мафията ми иска писмени обяснения за 250-те лева на месец, които съм отделял за издръжката на внука си, а прокуратура не взема отношение за придобиването на имоти за милиони левове от тези престъпници, заграбили домовете и оставили на улицата десетки семейства. Та нима ще е трудно на разследващите органи, запознавайки се с всички документи по случая, да установят дали овластеният с правата на съдия Янчо Нестеров си е послужил с измама. Да проверят и десетките случаи, които битуват във Варна по въпросната персона. 

Когато най-после, минавайки през ада, ми предстои да създам организация за започването на строителството на комплекса като няма никакви рискове, тъй като поземленият имот от 6100 м2 е фирмен, няма да обезпечавам този път собственици. За стартиране на проекта се нуждаех от кредит от 200 хил. лв. Приходите на фирмата от наеми на дълготрайни договори с доказани фирми като „АДРЕС” и др., са два пъти повече от сумата, необходима за погасяване на кредита, така че банката-кредитор не поема никакъв риск. Освен това ипотекираният имот за целта превишава два пъти искания кредит, и то по данъчна оценка, а продажната е двойно по-голяма. Въпреки всичко ми беше отказано.

В момента съм принуден и подписах договор за кредит срещу 16,16% лихва с конкретна финансова къща,а преди това, вкарвайки ме в несъстоятелност след като съборих производствената си база и спряха обекта ми, и влязох в задължения към НАП и др., бях принуден да тегля и погасих кредит с 30% годишна лихва. Дори потърсих съдействие от Кольо Парамов, с когото се познаваме и другаруваме над 40 години, човекът, запознат най-добре с материята, който остана учуден как при тези условия не могат да се отпуснат исканите 200 хил. лв. и ме свърза с Левон Хампарцумян. Обясних му ситуацията, това което казах по-горе. На пръв поглед думите му бяха обнадеждаващи, но след 3 месеца ми се отговори, че кредитът не е одобрен.

Парамов ме посъветва да направя постъпки към Банката за развитие на средния и малък бизнес като най-подходяща за целта. Внесох необходимите документи, в две-три срещи и разговори, според каноните на банката. Въпреки че съм погасил задълженията към Янчо Нестеров и други, и то преди 2 години, делата не са приключени и забраната не е вдигната. Аз на практика не мога да намеря съдия-изпълнителите на Янчо Несторов, единият е от София, чиято първа задача е, след като са образували дела и сумата е погасена, да вдигнат забраната, но аз представих документи на Банката за развитие, че сумите са изплатени и нямам никакви задължения, и че е въпрос на време делата да бъдат прекратени. Вторият въпрос според изискванията на банката е, че фирмата ми няма производство в последните 3 години. Представих проекта за 12 млн. лв., заповедта за спиране на обекта, както и решението на Върховния съд, че строителните ми книжа са изправни и не е имало основание да се спира производството. Разбрахме се, че на мен кредитът е необходим, за да се стартира именно този голям проект, и че още при издаването на разрешителното аз ще мога да продам на зелено и погася искания кредит. Освен това, в документите съм доказал, че искания кредит мога спокойно да го погасявам с приходи от фирмени имоти, превишаващи далеч покриването на падежа. Определено смятам, че те ще проявят разбиране, най-после да стартира този обект, който ще даде препитание на 400 семейства.

Уважаеми сънародници,

Вярвайте, че все още има не малко хора, за които истината достойнството и моралът са над всичко.

Посветих живота си на строителството, та почти 50 години. Водих строителен колектив от 200, 300, та 500 човека в последните години. В името на прогреса винаги съм отстоявал принципи, идеи и каузи. Предложих на правителството по нашия вече утвърден в годините пример с доказани категорични резултати, да се направи структурна реформа в отрасъл строителство, или от стотиците хиляди малки нископроизводителни единици, разнопосочни, взаимно пречещи си в работата, които не могат да посрещнат постоянно навлизащата високопроизводителна механизация и редица др. негативи, да се окрупнят в технологични екипи, по нашия пример, които да поемат изпълнението на целия обект, без да съм осъзнавал, че всичко това е в разрез с личните интереси на стотици хиляди отделни групи хора. Срещу мен и новото се изправи непреодолима стена, а оттам и нечувани репресии. Най-голямата съпротива беше от т.нар. „общественици”. За да напомнят за себе си и оправдаят присъствието си, ни занимаваха с излишни мероприятия като учебни години, партийни поръчения, събрания и др. Те бяха наясно, че при прилагания от нас пазарен механизъм, тяхната дейност остава безпредметна.

Всичко това окуражи бюрокрацията, която взе връх и окончателно прегради пътя ни. Бяхме на кръстопът. Изграденото от нас и постигнатите резултати в годините отиваха на вятъра. Написах през месец март 1981г. отворено писмо до Тодор Живков и списание „Партиен живот”, с две думи, че цялата ни партийна работа се върти в празна орбита, че командно-административният метод на управление просто се е изчерпал. Не се ли премахне многостепенната управленческа система-бюрокрацията, уравниловката, не се ли развържат ръцете на инициативните и можещи хора, не се ли принесе икономиката ни на пазарен принцип, то системата ни е обречена. След 10 дни вкъщи дойде с копие на моето отворено писмо режисьора Павел Васев, който след промяната дълго време заемаше значими длъжности в сферата на културата, последно бе директор на театъра „Иван Вазов”. За мен режисьорът Павел Васев си остава един от най-достойните хора, с които съм имал възможността да работя. По негови думи бе изпратен да направи документален филм, което стана факт, и филмът със заглавие „Отворено писмо” бе излъчен по Българска телевизия. Изводите бяха категорични, че големите резултати са благодарение на прилагането на пазарния принцип. Това стана причина да се финансира нов документален филм, който кръстиха „Стопани” с цел да се проследи целия производствен процес и да се популяризира, и внедри в целия отрасъл, но когато филмът бе готов, цензурата забрани излъчването му. Причината била, че ние на практика сме отричали и подлагали на съмнение социалистическата система.

Показателно е за всички нас, най-вече за младите журналисти след прехода как в онова отречено време се отстояваха принципи, каузи и идеи. Зад мен и новото застанаха изтъкнати журналисти с поредица от статии като Георги Стойчев и Иван Делийски от в-к. „Работническо дело”, Юри Лазаров от в. „Антени”(дълги години зам.-директор на БТА след промяната), Евгени Станчев от в-к. „Поглед”, освен това и много изтъкнати стопански и партийни дейци от най-високо ниво в държавата. Именно журналистите бяха причината да се излъчат прожекции на филма пред състава на целите им редакции, поканвайки Йордан Йотов, бивш Главен редактор, тогава член на Политбюро, както и Главния редактор на в-к. „Антени” и Председател на съюза на журналистите, Веселин Йосифов. Съвсем разбираемо, търсеха влиянието на тези отговорни фактори за отстояване на каузата.

На помощ се притече и документалистът на столетието Христо Ковачев, който направи документалния филм „Катетаризация” за мен и бригадата, излъчен отново по БНТ, отразявайки трудностите, през които минава всеки, който поема по пътя на новото.

Особен е приносът на журналиста на столетието Кеворк Кеворкян в предаването „Всяка Неделя”. Човекът, който има най-големи заслуги за първите стъпки на прохождащото се гражданско общество у нас.

Представете си какъв огромен е бил общественият интерес към темата, към реалната промяна. Какви са били очакванията на обществото, след като страната ни разполагаше с една телевизия, с една програма, в най-гледаното предаване, каквото е „Всяка Неделя”, че Кеворк Кеворкян можа да си позволи, изчерпвайки времето, да се извини на децата и отнеме знаковото предаване „Лека нощ деца”. След като и това не стигна, обяви, че следващата неделя събеседник по желание ще бъде отново Игнат Раденков или 3 часа и половина телевизионно време. Сигурен съм, че такъв аналог в цялата история на „Всяка Неделя” не е имало. Кеворк не само в този случай е давал трибуна и е заставал зад правдиви каузи.

По това време беше силно влиянието, а и очакванията на перестройката и Горбачов, в подкрепа излезе и кореспондентът на в. „Правда” Жмирьов, който в два броя излезе в моя защита, като популяризира опита ми във в-к „Правда”, препоръчвайки го пред руските колеги.

Тази организирана атака повлия филмът да бъде излъчен, с което на практика се даде ход на новото и прогресивното, а от друга страна бе причина да се потърси сметка на виновните за възпиране на прогреса. Беше привикано в ЦК цялото партийно и стопанско ръководство на Варна. Ето го и отговорът, вижте какво заяви на въпросната среща полковник Райков от ДС Варна: „Защо не е тук онзи, който написа новата резолюция да продължа разследването срещу Раденков, след като докладвахме, че не сме открили нито една улика, нито една злоупотреба след проверката на десетки отделни хора и обекти, и че Раденков е честен и достоен човек; „Излизам в болнични, заявява той, въпреки че болестта ми позволява да си върша работата, но няма да си слагам грях на душата, няма да съм аз този, който ще вкара Игнат Раденков в затвора”.

В първия работен ден на 1987г., трябваше да се явя в кабинета на зам.- председателя на Министерски съвет, Григор Стоичков. Присъстваха и десетина изтъкнати колеги строители. „Идвам, казва Стоичков, от кабинета на другаря Живков. Събрал съм ви да дадем отговор, има ли рационално зърно в работата и методите на Игнат Раденков, защото на практика той отрича и подлага на съмнение нашата социалистическа система!”. Това пък беше другият метод на въздействие „виждате ли, и колегите му го отричат”, но в случая не се получи. Мнозина от тях изказаха възхищението си от големите резултати, и че това е пътят. След срещата, на която присъства и министъра на строежите Георги Григоров ми заяви: „Не подозираш какво става около тебе, разделил си държавата на две. Предай телефона ми на най-близките ти, ако те задържат, да ми се обадят веднага. Ние сме на път да убедим другаря Живков, че резултатите в отрасъла, вследствие приложението на твоя опит не само се удвоиха, а се увеличиха в пъти.” В онова време имаше много истински ръководители, като Георги Григоров, които рискуваха не само кариерата си в името на прогреса. Проблемите за мен и поддръжниците ми идваха и от това, че и тогава, както и сега аз назовавам нещата с истинските им имена.

На един от многото строителни форуми, бивш Генерален директор на СМК Ямбол ме пита: „Другарю Раденков, тези четиримата човека до мене сме строителни инженери, трима сме от един випуск, за 5 години ни смениха и четиримата и нищо не се промени. Какво трябва да направим?”. Моя отговор беше, че не трябва да сменяме генералните директори, а трябва да сменим системата. Елате вижте каква канонада се изля върху мене, но най-вече упреците бяха към поддръжниците ми, партийни, стопански ръководители, режисьори, сценаристи, журналисти и др. – „Вашият човек, заявяват те, иска да подменя социалистическата система!”

Приложението на нашия опит и най-вече постигнатите резултати събудиха интерес в цялата страна. На преподготовка на кадрите в АОНСУ Габрово, на което присъстваха и военни, настояха за среща с мен. На състоялата се среща, освен че споделих конкретни примери, че високите резултати, а оттам и високото заплащане са в резултат единствено на освобождаване на човешката инициатива, премахване на многостепенната бюрократична система, уравниловката и най-вече приложението на пазарния принцип. Зададох и реторичен въпрос защо сградите, в които се намират АОНСУ и партийните домове се построяват от нас за година, година и половина, а окръжните болници, поради липса на средства ги бавим по 10-12 години. Защо пропагандираме нивото на нашата медицина, а нашите управници се оперираха в Германия и Франция, даже конкретно споменах Начо Папазов, Петър Младенов и др.? След мероприятието двама генерали от присъстващите в залата ме дръпнаха настрани и изказаха възхищението си от казаното от мен и изразиха притесненията си, заявявайки ми, че другарите действали с бронирани коли за целта, с които предизвиквали катастрофи и премахвали неудобните, и че просто се страхуват за мен.

                      Продължението следва!                 http://afera.bg

Предишна статия

…КОРУПЦИЯ И ПРИСВОЯВАНЕ НА ДЕСЕТКИ МИЛИАРДИ ЛЕВОВЕ…Част трета.

Следваща статия

…КОРУПЦИЯ И ПРИСВОЯВАНЕ НА ДЕСЕТКИ МИЛИАРДИ ЛЕВОВЕ, КОИТО МОЖЕМ ДА ДОКАЖЕМ ПО ВСЯКО ВРЕМЕ!

Други интересни