Там Божият син –
превърнат тук в печеливша реклама –
пръска благодатния огън
и ни вика един по един.
Един по един,
за да видим с душите си,
че сме профукали цял един живот като Юда Искариотски.
…
ТОЙ НАРЕЧЕ ПРЕДАТЕЛСТВОТО КОМПРОМИС.
С усмивка на тънките устни поясни, че не всички хора на този свят са луди. И с вродена аристократичност целуна ръка.
Той успя да излезе сух от вода, в която или мъжки плуваш или се давиш.
И нарече страха тактика.
На което всички ръкопляскаха.
С фини пръсти подреди времето за любов, времето за смърт,
Времето за надежда като аптекарска дажба.
И се наведе да погали един черен котарак.
Измекярите не умират. Те само се раждат.
…
НЯКОЙ ДЕН ЩЕ СИ СВИЯ КРИЛАТА.
И ще тупна в ръцете ти като ранен ангел.
Ще ти подаря един последен дълъг поглед
и сърчицето ми ще спре да тупка.
Не се страхувай,
небето пак ще се отвори
и по зелената дъга,
и още по-нагоре,
ще спре душата ми на завет.
Тогава чашите налей
и пей с ранено гърло –
не съм умряла.
Просто Бог ме е целунал по челото.
Веселина Томова http://afera.bg
