Бизнеса и общината в Пловдив за развитието на града.

Автор: Няма коментари Сподели:

Image title


Разговаряхме с няколко от основните действащи лица Пловдив да е днешната успешна индустриална история 

Пламен Панчев, председател на съвета на директорите на “Сиенит холдинг”

Нямаме инвеститор, който да си е тръгнал

Фотограф: Надежда Чипева

Какво избират компаниите – да строят или да са под наем?

В началото работихме основно за инвеститорите – да купим за тях земя, да окрупним терените. Сега вече работим с наши земи и предлагаме далеч по-добра услуга. Промени се и начинът на търсене – преди искаха да купят и да строят, сега се засили търсенето под наем. Идва инвеститор – проектира се за него, но подписва дългосрочен договор, например за 10 плюс 5 години. Преди 70 на 30% купуваха, сега повечето искат да са под наем. Едното обяснение е, че България вече е стабилна държава и няма вече нужда да купуват и строят.

Как се търсят инвеститори?

Например идването на нови инвеститори от Китай се дължи на дългогодишното ни сътрудничество с тази страна. Имаме добри връзки и с търговските ни представители зад граница. През годините работим с много консултанти, повечето от които са работили за чужди фирми. Трябваше ни доста време, за да узреем. Но няма инвеститор, който, като дойде в България, да не отиде и да види действащите западни компании. Това работи най-добре. Например в началото проектът на Ferrero ни помогна, за да работим по първите магазини на Metro.

Как се управлява тази зона?

Няма някакво централно управление. Работим добре с всяка от общините. А и европейско финансиране не се случва, не сме го и търсили. Нямаме инвеститор, който си е тръгнал. Почти нямаме нерешен проблем.

Никола Добрев – главен изпълнителен директор КЦМ

Сами узряхме, че трябва да си помагаме

Фотограф: Красимир Юскеселиев

Как се оформи зона “Тракия”?

Не беше лек процес. В един момент фирмите станахме толкова много, че взаимно започнахме да си подливаме вода, тъй като нямахме една визия за политика и специализиране на зоните. Тук например сме специалисти по отливане и металургия, цената на газта и други неща са по-изгодни за производители като нас. Но например в Раковски могат да предложат по-евтина земя. Затова и сами узряхме, че трябва да има по-единна схема, не да се отстраняваме, а да си помагаме.

Какви са проблемите на зоната? 

Ние като първообраз взехме това, което става в Турция. Но там собствеността е държавна и се дава под наем, а зоната управлява цялото нещо. Тук земята е частна и общинска на парчета. Общините не бяха на равнището да обединят това нещо. И някой като си купи терен, той става самостоятелен и не го интересува тази единна система. Това забавя много развитието. Също така продължава да е прекалено сложно с бюрокрацията. Първият въпрос, който поставят всички нови инвеститори, са кадрите. В Раковски например ползват и хора от малцинствата, което е добре, но тук не работи, защото те не се интересуват от тежка индустрия.

Какво трябва да се направи? 

Условията за инвестиране трябва да бъдат опростени. Един инвеститор иска за 3-4 месеца да започне работа. Също така всячески да се създадат условия за създаване на специализирани кадри на средно равнище. И никога да не се хвалим, че имаме евтина работна ръка. Некачествената работна ръка е най-скъпа, защото няма никаква производителност. За мен беше престъпление да се казва “евтина и качествена” работна ръка. Ние с това казваме, че плащаме малко за добър труд. И така тази работна ръка отиде там, където нейното качество се заплаща. Тук остана другата. И вместо да работи с единица производителност тя работи с 0.3. Това се влошава.

Стефан Стоянов, заместник-кмет на Пловдив 

В много случаи компаниите и образователната система не се познават 

Фотограф: Надежда Чипева

Как се стигна до брандирането на “Тракия икономическа зона”? 

“Тракия икономическа зона” е идеален пример за успешно публично-частно партньорство резултат от обединените усилия между компании и девет общини. Целта на ребрандинга беше хората да чуят и разберат, че в региона се случва нещо.

По какви проекти работите в общината в момента за популяризиране на зоната? 

През тази година ще направим още две изследвания – очакванията на младите хора и учениците – знаят ли какво се случва, че има индустриален център. Ще преслушаме и 80-90 предприятия, за да ги питаме от какво имат нужда и какви са очакванията им – работна ръка, планове за развитите, накъде трябва да се насочи образователната система. Това се налага, тъй като един от проблемите, които установихме, е, че в много случаи компаниите и образователната система не се познават.

Защо, когато има индустрия около Пловдив, много хора не го усещат?

Населението е над половин милион души. Един завод от 1000 души прави промяна, но тя не се усеща веднага в ежедневието на хората. В същото време има нова вълна от хора, които идват насам. От една година в града има задръствания. Навлизането на нови компании спря изтичането на хора. Обикновено половината от завършващите университет в града заминаваха за София или за чужбина.

С кои организации правите проучванията?

С Industry Watch, както и с компания, с която работи Министерството на образованието. Идеята е всяка година да добавяме нови неща. Започваме да разширяваме информацията към публиката, университетите и др.

Вдигат ли се наемите и цената на имотите в града?

Леко се повишават, но засега все още не се забелязва значителен скок. Още през миналата година разрешителните за строеж се увеличиха с двуцифрен процент. Основно става въпрос за жилищни имоти в покрайнините от по-нисък и среден ценови клас. Друга тенденция е нуждата от офис сгради за аутсорсинг и IT сектора. В момента има около 60-70 компании от тези два сектора.

Как се координират общините в зоната?

Всяка знае какво прави другата, но си действа сама, с консултанти и компании. Основен координатор е “Сиенит”, които са идеолозите на целия проект. По-скоро участваме в първоначалната “продажба”, да представим региона пред компаниите, пък впоследствие те избират в коя зона да инвестират. Правим и срещи с университетите.

Рекламирате ли се навън?

Нямаме средства. Първо искахме в България да вдигнем достатъчно шум. направихте силни представяния пред международните търговски камари За тази година сме предвидили роудшоу поне в няколко дестинации в Европа: Германия, скандинавския регион, Италия.

Матео Кавалиери – мениджър на Zobele Bulgаria: 

Конкуренцията за хора се ожесточи от миналата година

Фотограф: Надежда Чипева

Защо избрахте Пловдив и зона “Тракия”? 

Отворихме през 2008 г. Разширихме производството и сега сме 330 души, работим седем дни в седмицата, три смени на ден. Създаваме освежители за въздух, прахове за пране и т.н. Основните ни клиенти са Johnson&Johnson, Procter&Gamble, LIdl, DM, Billa и т.н. Ние тук пълним бутилките и пакетираме. България, защото е конкурентна страна, в ЕС, което значи много лесно снабдяване и никакви проблеми с митниците, данъците са много конкурентни. Пловдив – вероятно заради традицията. Те са по-добри в индустрията, София – в услугите.

Какво се случва сега? 

Имаме проблеми с търсенето на хора, тъй като все повече и повече компании отварят тук. Те също имат нужда от хора, така че конкуренцията расте. Трябва да сме атрактивни. Вече не е лесно да се намерят нито по-малко квалифицирани, нито по-високи специалисти. Но не е невъзможно. Имаме отворени позиции по няколко месеца, тъй като нямаме добър кандидат.

Кога започна конкуренцията? 

Миналата година. Преди можехме да намерим хора, но от миналата година се случи така, че нови компании като Sensata отварят и предлагат по-високи заплати, за да привлекат хора. И така не само не можехме да намерим нови хора, но и бяхме под заплаха да загубим обучени служители. Реших, че трябва да реагираме, така че вдигнахме заплатите и започнахме специална кампания – периодични обучения, вечери в компанията, кампания за признание на специалните постижения на всеки три месеца, това ангажира хората с компанията, чувстват се като семейство.

Как виждате областта след 2-3 години?

Растяща и като инфраструктура, и като цяло. Идват много нови компании за авточасти. Виждам, от една страна, растяща икономика, която цъфти, но, от друга, и разрушени стари сгради и инфраструктура. Обновиха магистралата, но много други пътища просто не стават. Също така трябва да се привлекат хора, защото сега трябва да търсим извън Пловдив и дори извън България, така че това ще е допълнителен проблем за инфраструктурата.

http://www.capital.bg/politika_i_ikonomikaImage title

Предишна статия

Животът в Европа!/на руски език – част 4/

Следваща статия

Коментари от Хитър Петър и компания в Хисаря!

Други интересни