БОЖИДАР ДИМИТРОВ - Обещах, че ще спра до тук, но се налага да споделя! Принуден съм.

02 Юли, 2018
0 коментара

БОЖИДАР ДИМИТРОВОбещах, че ще спра до тук, но се налага да споделя! Принуден съм.

В моите очи има два вида човеци – духовни и бездуховни. Няма раси, полове, цветове, партийни или религиозни убеждения. Няма нищо друго, освен присъствие или отсъствие на дух божи в тялото срещу мен.

С Божидар Димитров ме срещна, някога във времето, едно стечение на лоши обстоятелства. Пожела да разговаряме на четири очи, защото разбрал, че другите възможни начини за личен контакт са истинска катастрофа. Когато му предложих да подминем обстоятелствата и да спрем до тук, той реагира категорично в посока да продължим. Бях длъжен да дам възможност за коректен заден ход. Беше кратък и прецизен с думите, внимаваше и с жестовете, и пред очите ми застана един изключителен слушател. Чуваше всичко – в думите и между думите. Не се среща често подобен екземпляр!

При споменаването на името „България“ в разговора, той застана като вцепенен, очите му се напълниха със сълзи, зарида като малко дете и каза: „Не издържам повече!“ От този откровен миг, той получи цялото въоръжение, необходимо за много конкретни неща. Сам пожела принадлежността му към Държавна сигурност да бъде ползвана в негов ущърб, за да прикрие другите.

Другите!?

Всички държави около нас и в целия свят си измислят история. Фантазират и осребряват. Ние сме единствената държава, поставена в условия да доказва всеки исторически факт. Абсолютно всеки. И ако за другите, това условие не съществуваше и те реализираха милиарди от историческа фантастика, ние бяхме напъхани в историческа миша дупка. Причината – България е единствената държава в Европа с най-старата и реална историческа база. Напълно реална, но предназначена за асимилация – от днешна Турция, Гърция, Македония, Сърбия, Румъния, Русия, включително и от държави в Централна Европа. Да, „македонизмът“ е коминтерновски тумор, растящ и подхранван до днес. Историческата асимилация – също.

Божидар Димитров вярваше, че това трябва да се пречупи, както и че в името на България трябва да се ползват всички познати и непознати технологии за защита на бъдещето ни. 

Според него, то не е било никога в по-опасно положение, отколкото в идиологизирана, напълно фалшиви независимост и граждански свободи.

Ще продължа още малко. Последната ни среща беше преди броени дни в една дъбова гора. Божидар обичаше дъбовете и беше посветил огромна енергия за възстановяване на един много специален вид български дъб. Може да ги видите на алеята в Националния исторически музей. 

На тази последна среща ми сподели, че раненото животно се чувства само и умира само – заради низ от лицемерни приятелства, виртуозни политически подлеци и недостойни духове. Чух неща, които не съм вярвал, че съществуват в главата на познатия сприхав ум. Онзи гневният, безконтролният, ироничният, замъгленият и кристално бистрият! Тези споделени неща ще погреба със себе си, защото те не са за споделяне.

В моите очи хората са два вида – духовни и бездуховни! Житейската игра ги превръща във всичко и ги погубва като нищо, но всеки от нас засажда тучни градини. Там кадето няма плач и скърцане със зъби, а мир и вечен покой…

Сбогом, българино.

НИКОЛАЙ МАРКОВ                                                 Николай Марков       http://afera.bg

ЕТИКЕТИ: България.;

Коментари

Все още няма коментари. Бъди първи!

Добави коментар


Тракийски свят не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани.