Ако гласоподавателите се хванат на този евтин трик, ще си вземат надбавките една година, но ще продължават да отглеждат имигранти

12 Октомври, 2020
0 коментара

Аз обаче не искам детски. Искам нормална държава за децата си.

Искам зимата въздухът в европейската столица София да не може да се схруска, защото общината и държавата са взели истински, а не палиативни мерки срещу замърсяването на въздуха.

Искам детското здравеопазване да е приоритет заради децата. А не заради обществена поръчка за 100 милиона лева. Искам да има модерна и функционална детска болница, в която работят добри специалисти, а педиатрите в страната да не са изчезващ вид. Искам да няма кампании за финансиране на скъпоструващо лечение на деца, а хората да събират пластмасови капачки за кувьози. А децата с увреждания да получават адекватна грижа, без родителите им да бъдат унижавани и унищожавани от обстоятелствата.

Искам децата ми да не бъдат разигравани на лотария за общинска детска градина. А ако случайно ги приемат, да не треперя как ще се отнасят с тях там. Искам да не бъдат 30 деца в група под грижите на застаряващи и изморени учители, защото почти да няма млад човек, за когото педагогическата професия да е привлекателна. Искам с училищното образованието им да не се експериментира. Защото виждаме резултата – българчетата стават функционално все по-неграмотни.

Искам да работят инструментите за закрила на децата в риск, както и детско правосъдие, което оценява децата като жертви, а не само като престъпници. Искам управляващите да не се влияят от малка сектантска група от обществото, която плаши с норвежците и затова да не приемат Стратегията за детето.

Искам нормална градска среда. С паркове, безопасни детски площадки, нормални тротоари, върху които не се паркира. А не преди всяко излизане да чертая маршрути, защото не отвсякъде мога да мина с детската количка, и да се утешавам, че скоро няма ми трябва. Не знам как се справят хората, които постоянно ползват инвалидна количка например. Всъщност знам – те просто не излизат.

Искам пътища, които не са опасни, защото са лошо направени и зле поддържани, защото нямат маркировка и мантинели и защото заради корупция и некомпетентост джигитите не се санкционират. Впрочем, едва ли има контролен орган, който да си върши работата качествено.

Искам да има къде да ги заведа на море, незалято от бетон и без отходните води на цял град да са се изсипвали в него месеци наред, а властите да ми обясняват, че просто планктонът цъфти.

Искам държава, в която се спазват базисните демократични ценности. В която съдебната система е независима от външни и вътрешни влияния. В която главният прокурор не е „инструмент в ръцете на Господ“ и не раздава присъди от името на съда.
Искам държава, в която има свобода на словото и медиите са коректив на другите власти, вместо бухалка срещу неудобните и критиците на управляващите. Искам да знам, че правосъдието е неотменимо – че всеки, абсолютно всеки, който е извършил престъпление, бил той и главен прокурор, премиер, министър или крупен бизнесмен, ще бъде разкрит, разследван, пратен на съд и осъден. А няма само да гледам шумни акции и прокурорски пиар, който рухва в съда и после всички плащаме милиони левове обезщетения всяка година.

Искам хора, които са еманация на посредствеността, да не са председатели на Народното събрание, а да развиват кариерата си в завода за поцинковани кофи, откъдето са я започнали. Искам същите тези наглеци да не ми обясняват, че си вдигат депутатските заплати, за да могат да даряват повече. Искам калинките да отлетят от властта веднъж завинаги. И да няма шанс в управлението да попадат малограмотни партийни активисти, които възприемат властта като средство за лично облагодетелстване и нищо друго.

Искам корупцията и злоупотребите да не са пропили институциите на всички нива и да виждам къде потъват осигуровките и данъците ми. Искам нормална бизнес среда, която да не оставя държавата на опашката по доходи в ЕС.

„Не ми минава през ума, че чрез социалната политика могат да се купуват гласове, защото смятам, че това е неморално. Това, което ми минава през ума е, че ние трябва да направим това, което смятаме за справедливо и отговорно, а който го оценява и който смята, че ние работим в полза на държавата, е свободен да даде своя глас, както прецени“, казва социалният министър Деница Сачева.

Каквото и да говори обаче, пенсиите и детските са перфектната предизобрна демагогия. Особено след като ГЕРБ са загубили всякаква легитимност да управляват, а социологическите проучвания показват срива на доверието в тях.

Ако гласоподавателите се хванат на този евтин трик, ще си вземат надбавките една година, но ще продължават да отглеждат имигранти.

                                                                 ДОРОТЕЯ ДАЧКОВА

                                                     segabg.com                                    https://svobodnoslovo.eu/                       

ЕТИКЕТИ: България.;

Коментари

Все още няма коментари. Бъди първи!

Добави коментар


Тракийски свят не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани.